събота, 10 януари 2009 г.

среща?

Потропвам в локва разтопени снежинки и чакам...
Изнервям се от притеснената си малка душичка, която се е свила на топка в скованите ми от студ лилави длани.
Изобщо незнам защо седя тук и никак не искам да продължавам да очаквам срещата да се случи.
Някакви девойки с розови шапки крещят и се радват една на друга на крачка от мен.
В градинката в гръб подозрително познат тип пуши нервно 3-та цигара, а аз чакам и наум си крещя "Защо ли си причиняваш за пореден път това?"
Търпението било хубаво качество, казват, и от инат съм си го лепнала и него в личностната характеристика.
Ха! Той дойде!
Гласът е по-дрезгав от този, който помня, но ми действа успокоително.
Прегърна ме като примряла от студ парцалена кукла и ме поведе със себе си.
Споделя ми някакви истории, а аз се опитват да си наложа усещането, че се познаваме от 10 години и не е необходимо да се притеснявам да го гледам в очите, докато слушам.
Отвърнах нещо на въпросите му не с моя глас.
Той се засмя и....там в ъгълчетата на клепачите, ситните бръчици, които се появиха като крачета на врабчета и светлинките, които блеснаха в зениците му видях ТЕБ!
Хлъцнах от изненада и притиснах ръцете си до болка между коленете.
Заболя ме, но не си ти...
Не помня колко дълго не спрях да ръся глупости, за да си събера и запечатам грижливо всяка следваща "твоя" усмивка....
След няколко часа той си тръгна, а аз прегърнах тоалетната чиния.
Напрегнах всичките си уморени сиви клетки да си спомня дали тази вечер не съм имала уговорена среща с теб?

Няма коментари: