събота, 27 октомври 2007 г.

думи...рисувам по паважа и стъпвам в ритъм с мислите си
изгубих фокус....грозно петно се стича на стената отсреща
няма цвят и аромат
изнасилена форма на нечия агресия
мълча...стискам до болка пръсти от студ
синьо-виолетово-зелено
болката жигосва с грозни петна тялото
последен билет намирам в джоба си
уморих се да пътувам сама
през прозореца влажна мъгла застила на капки града
пресичам на червено всички кръстовища
пуста неделя
знам че дори случайно вече не искам да те намеря
думи...думи...думи...думи...
под заглавие без смисъл
вдигам градусите до 120 удара в минута
ще изпаря дъха си, преди да изляза от дървената кутия
студен душ и вече съм нова
теб те няма
зад ъгъла любопитно се взират в мен чужди очи
целунах ги и отминах...

неделя, 14 октомври 2007 г.

Като изгубена в чужд текст, вдишвам запетаите и издишвам с точките. Въпросителните са нечии грешки, днешните ми граници. Въпросителните ме измъчват с любопитство и съмнения, че отговорите, пълни с хладна логика и пресметлива реалност, са абсурдни, празни, неискрени и неистински, повърхности и без знак за посока...
Текстът се продава на дребно. Кодирам страха и подозрението, че сме изгубили рецептата за формулата чистота...
С текста предавам и продавам не едро - теб, мен и другите...обещания за големите неща, малките радости, луксът и животът с усмивка по дължината на крака...
Текстът ме раздробява на частици, които съм допуснала да гравитират в нужните тоналности нормалност....
Текстът вече не е мен, задушава ме, управлява ме, унищожава ме
Добрата новина, уважаеми зрители, е че принтерната хартия се продава в пакет по 500.
Обичам белите листа - отразяват огледално всички онези неща, които никога пред никого не съм успяла да изрека..
към теб остана само едно - кога....?
Вярвах в красивите неща,
търся теб,
чакам в тишина.
Всичко, което бих могла,
пазя в мен,
преди да саморазруша.
Стъпвам тихо през ноща,
приспивам светлините на града.
Събуждам пак в бавен ритъм деня,
премълчавам всички споделени неща.
Пазя теб
в диаметър, изпълнен с пустота.
Малки стъпки музика,
мисля теб,
рисувам есенни листа,
на стена, изстинала в сянка
тишина.
Взирам се до болка
в собстваната си тъма...

сряда, 10 октомври 2007 г.


Понякога живота ти преминава в избор между два стола и затворен цикъл.... Забравяш, че мебелите са създадени за удобство и почивка между опитите за летене... Места, където си далеч от себе си...места, където срещаш други очи с нови мечти и нови запалени звезди. Мисли, изгубени по пътя....стъпки, намерили посока. Музика в пространства, непознати за сетивата ти... Аромат на диви треви и горчивия вкус на свободата да бъдеш ти, друг, сам...някъде в безкрая, някъде, където светлината рисува пейзажа в интензивни цветове... докосни ме ще целуна очите ти, преди да се събудиш...