вторник, 3 ноември 2009 г.

CASE CLOSED.

очите си изплаках непробудени,
тревожно в сънищата ти надничах,
пропъждах те и пак се връщах
сама.
едва.
сега...
надеждите си непрокудени,
за да прегриза със зъби
или пък да спукам с мъничка игла?
няма нищо повече.
нито спомен, ни тъга.
обгръщам се отново в плаща
на собствената си тъма.
завийте ми в хартия, моля,
шепа свеж въздух и радостта!
ще мина по-късно някога
внимателно да си ги събера.
днес просто бавно ще затворя
всяка отвеждаща към себе си
врата.