вторник, 24 юни 2008 г.

Остров, събуден в мъгла...-1

Лятото започна някак неочаквано с цъфналите макове по пътя за Гърция в Деня на цветята. Маслинови горички, окъпани в мъгла, подредени като на петолиние лозя, тъмнозелени плодове на смокиня и поля, избухнали в багрите на диви цветя....
Влизаш някак неусетно в този приказен пейзаж и се чудиш как е възможно някъде на 200-300км зад гърба ти София да продължава да жужи в сивкав прах и кисело настроение.
Крайпътните знаци на ръкописен гръцки ни отвеждат до брега на най-спокойното, смарогдово море, което съм виждала някога. Прилича на нарисувано старателно като за туристическа картичка, но стилно - с фина четка и стар руски акварел. В колата сме четирима - аз и едни приятели, вечно жадни за нови изненади. Влади е организатор на пътуването. Любо е ловецът на мигове - изпразнил е memo картата и е заредил батериите на новия си фотоапарат. Аз наследих стария. А Краси е изключил всички телефони и очаква всеки миг да чуе тишината. Сутринта в 4 реших да се събудя в старата си плетена шапка на цветя. Освен нея и фотоапаратът, най-ценното в раницата ми е HP-то. Редуцирах останалия багаж до минимум, за да има място за всички подправки, зехтин и мед от тасовски пчели, които бях планувала да отнеса със себе си обратно към София.
Движим се бавно по крайбрежния път, който се вие успоредно на извивките и острите завои по скалистия бряг. На места ми се струва, че морето почти ще се излее на платното. До острова от Керамоти ни дели само един ферибот разстояние. Пчелите обичат да пътуват с него и дори съм убедена, че са разучили разписанието на корабчетата. Гларусите и чайките - също. За тях пътуването с ферибота е час за сутрешен, обеден и вечерен пир. Пляскат с крила и тракат с клюнове на педя пред очите ти. Магично е....и някак нереално, но едновременно с това най-изпълненият с живот дишащ пейзаж. Тасос ни очаква някъде отсреща, изгубен в собствената си мъгла...

Thassos










Thassos

Thassos