четвъртък, 1 април 2010 г.

Нали?

Ухае на цъфнали сливи,
ухае на пресен див мъх,
ухае на облак и буря,
ухае на горчив пролетен дъжд
ухае на пръст...
аз търся шушулка от покълнало семе,
аз търся листо от всеки храст и дърво,
за да обвия със тях,
за да прибера и зашия,
за съхраня и да скрия
някак - мога ли?
залъка,
който те държи гладен,
гладен за живот.
Семето обаче първо се приспива в гроб,
после жадно изпива зимата в сън,
а на пролет -
другата пролет, в другия ти нов живот
то ще се усмихне пак стеснително,
то ще се усмихне дръзко и нахално,
то ще се усмихне възхитително
то ще се усмихне ново.
Ти ще се усмихнеш,
без болка и страх в зениците,
ще се усмихнеш с лекота,
със светлина,
докоснала
тихите мисли на цвете...
Нали?