петък, 24 октомври 2008 г.

Въпроси в минало време...

...зададох ги едва сега, задочно и не към теб, защото не исках да прекрачвам грубо границите на личното ти пространство...много често това е всичко, което имаме
Той беше откровен, смирен и ме погледна с такива разбиращи очи, че си представих, че ти стоиш пред мен...
ЗАЩО? - Попадаш в някакъв момент в една среда, която е толерантна към нуждите ти и услужливо ти изписва рецепта за болката....после се привързваш към лекарството като към нищо друго в живото си, защото вече нямаш друго...Криеш от близките за теб хора, приятелите сами си отиват, малко гузни и с извинително разочарование под мишница, най-вероятно си прецакал всичките си постоянни ангажименти като работа, училище и т.н. и...си просто сам пред нищото. Жалък си, ако се оплакваш. Слаб си, ако не се вземеш в ръце....а ти не се вземаш в ръце...преставаш даже да си се самовъобразяваш. Просто започваш да отзвучаваш все по-анонимно в редицата addicted to...После вече всичко ти е все едно. Нямаш проблеми със съвестта. Лъжеш, бягаш и кроиш планове за следваща доза...като в сън, в който главната роля е облечена с твоето лице, но мислите ти някак се изплъзват...
КАК ИЗЛЕЗЕ ОТ КРЪГА? - Брат ми почина след свръхдоза....не ме карай да ти разказвам за това...
СЕГА? - Сега....съм друг - не себе си отново, но все пак аз. Трудно е да намериш мотивация за това, но животът като че ли по навик отново изпълва вените ти с нова кръв, нови мисли, нови някакви надежди и желания...
КАКВО ИЗГУБИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБРАТНО ПОИСКВАНЕ? - той сведе поглед и дълго мълча, после си пое дъх и напечата в пространството невидим мрачен списък, който дълго и мазохистично беше попълвал през годините наум............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

ПРЕГЪРНАХ МИСЛЕНО ТЕБ И ПОСТАВИХ РЪКА НА РАМОТО МУ....ТОЙ МИ БЛАГОДАРИ ЗА РАЗГОВОРА! АЗ-ЗА ОТКРОВЕНОСТТА И НАДЕЖДАТА...ЗА ТЕБ

неделя, 19 октомври 2008 г.

Paranoid Android


Опитвам се да потъна обратно в онова старо, уютно и някак по-светло себе си, което за удобоство всички са се договорили да наричат "душа". "Следвайки много неща, изгубих себе си..." - изплаквам си фразата на Radiohead и вече знам, че е неизбежно. Всичко в този свят, освен минералите и растенията, реагира и е устроено като огромен и някак смешно случайно подреден механизъм от тръби, през които материята преминава от едно състояние в друго. Всички сме част от този случайно завихрил се процес и няма как това да не породи дълбокото съмнение, че понятия като "смисъл", "място", "приложение", "цел", още по-малко пък "душа", са всъщност панически опит да подредим все пак в някакъв приемлив вид живата стихия. Опитът си струва, само, ако се научиш как да изпитваш удоволствие и наслада от самата игра с мисълта, че правиш това...

"Don't panic! We all are made from stars."