Седя на пода, изгубена в огледалните образи на Ева.
Ева танцува сред останките на опожарени сгради в древен и магичен град.
След час вече е опустошила всичките ми предишни мисли, спомени и емоции.
Седя на пода, пречистена и празна, и снимам грациозните ръце.
Снимам босите й крака, които едва докосват земята.
Снимам косите й, разпиляни пищно до фината й талия, която звъни и се извива в змия от мъниста и пайети.
Очите на Ева драматично се взират в моите и страдат по изгубена някога хармония...
Аз нямам нищо в своите.
Плача от празнота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар