Пролет се събуди
под балкона,
ти приспиваш стари страхове.
Аз отплавам по реката
тихо
в чистите води.
Ще й върна обратно
спомените, косите,
зеленото в очите, мислите.
Нямам повече къде,
нито да ги нося,
нито да ги приютя.
Тече и се променя
времето...Шуми.
Мисли тихо.
Търся
за последен път само
да удавя
глътка в себе си
море.
Няма коментари:
Публикуване на коментар