понеделник, 7 декември 2009 г.

част от нищо
съм вече
неразличим силует
празен поглед
без лик и без цвят
никому потребен за нищо
и дали изобщо човек?
бързо ходя
из тъмните улици
крия и от себе си
грозното в малък пакет
после с усмивка и панделка
опаковам луксозно
текст за нея
подарък за теб
част от нищо
съм вече
няма град
нито разговор
нищо за стапяне
няма и лед.

Няма коментари: