събота, 5 септември 2009 г.

В капан за сънища?

Подпухнало лицето на луната виси нелепо в жълто над града.
Като емотикон-знамение.
Като удивителен в знак за предупреждение.
Синя облачна птица над него прелита.
Клъвна го и луната ранена надолу полита.
Там, откъдето слънцето вчера поредно изгря,
днес се приземи тромаво и безсмислено смъртта.

Знае ли някой формулата, логиката, мисълта,
която оправдава датата на раждане
и тази на смъртта?

Защо не мога да изтрия тази задача
от съня?

Няма коментари: