REBORN!

.

Нямам матрица за думите,
нито ред за попълване,
а твоите са оловни
и ме теглят навътре
и надолу
към себе си,
където
детето, което бях,
детето, което беше,
е стиснало тъгата за гърлото,
души я,
но и прегръща
и внимава, трепери
да не изтърве
ни стон,
да не възпроизведе
ни звук

ЗАБРАНЕНО Е!

Мълчанието
единствено ни свързва.
Мълчанието
е фронтовата ни линия.
Мълчанието
е обща химера,
единствена близост, дистанция и бариера.
С мълчание
ще маркираш календара
ден по ден
дори края?

ОТЧАЯНИЕ!

Думите са викове
в пространсвото.
Думите са демони
с болни сърца.
Ще увредя
сетивата си!
Не мога повече
да ги побирам,
не мога повече
да ги складирам
в кашоните
на бившата си личност.

НО ТРЯБВА!

да съм нова, друга, различна
някоя,
някъде,
докато ти съчиняваш новата си азбука...

The man who...

Triple thread

Работна седмица N:4

Месечен график:
работна седмица номер 4
първите са дни за стрес и изпитание
на третата си се успал
на петата градът ще е фалирал
безплатна работна ръка
поставя графит и барут
в матрица за мина
ръцете им почернели
от смърт по патент и рецепта
очите им зажаднели
за една вечеря семейно щастие
купуват я от пазара
във вторник сутрин
само!
"Клиентите" са там.
Останалите дишат рози...

Нови сънища и гари

Тихо е.
толкова е тихо вечер,
че дори насън чувам мислите си.
На прозореца ми
уличните лампи се разливат
в опашати комети,
опашати лозови листа
рисувам мислено,
там където влагата по стените
е избила в слепи петна.
Сляпо търся себе си
под одеалото,
на педя от земята,
на километри от брега,
а зад прозореца на гарата
пристигат и отминават влакове
в един, два, четири и пет
през нощта...

Сънувам теб,
отвъд тялото,
но вътре,
пак във собствената ти душа,
целувам те - разпадаш се,
и плача пак до сутринта.
Събуждам се с усещане за празнота...

"Здравейте, аз съм новата в града."

PC Budha

where or who?

where is your God?
tell me now!
in the attic or on the floor?