Тихо е.
толкова е тихо вечер,
че дори насън чувам мислите си.
На прозореца ми
уличните лампи се разливат
в опашати комети,
опашати лозови листа
рисувам мислено,
там където влагата по стените
е избила в слепи петна.
Сляпо търся себе си
под одеалото,
на педя от земята,
на километри от брега,
а зад прозореца на гарата
пристигат и отминават влакове
в един, два, четири и пет
през нощта...
Сънувам теб,
отвъд тялото,
но вътре,
пак във собствената ти душа,
целувам те - разпадаш се,
и плача пак до сутринта.
Събуждам се с усещане за празнота...
"Здравейте, аз съм новата в града."
Няма коментари:
Публикуване на коментар