Всемирната човешка

Разпадам се във тишина.

А трябва да ви разкажа.

А трябва да изобразя,

трябва да ви покажа,

да подредя някак

световния мир,

гражданската война,

десет думи за революцията,

за непримиримоста,

още толкова за красотата,

за лукса,

щастието,

любовта

и успеха,

една рецепта за Мис Дупница,

за Мисис Перфекта,

за Мистър Ракета...

рецепта-диета,

лайфстайл диета,

лайфстайл...

За Холивуд, моля, два

билета!

Два билета за кораба,

за самолета...

И...ГЛОБА!

Глоба в рейса.

Две спирки преди моята.

Две спирки преди твоята.

ПЕРФОРИРАШ???

И...нямаме среща с теб.

Ние не живеем заедно.

Не мислим в една

посока.

Реалността не е така

жестока.

Просто седим и гледаме

в една точка.

Пресечна точка

на привличане.

Пресечна точка

на отричане.

На действителността.

На себе си.

На теб и мен.

На радостта,

случила се странно

някой хубав ден.

На живота по принцип...

Купчина л...на.

Разжалвани отдавна чудеса...

Ще я изтрия!

Не мога повече!

Почти не дишам!

Преглътни я ти,

ако можеш!

Прегърни я топло...

Всемирната човешка

самота.

Може ли?

Ангели от десети век преди Христа

цветята са от трети

във храм,

където анонимно до олтара

на Господ може да зашепне всеки,

да си поиска,

да измоли,

да изпроси

благоволение

и опрощение,

малко снизхождение

или изцеление,

доза просто човешко,

адекватно,

нормално

НЯКАКВО

отношение!

Може ли?