.

Нямам матрица за думите,
нито ред за попълване,
а твоите са оловни
и ме теглят навътре
и надолу
към себе си,
където
детето, което бях,
детето, което беше,
е стиснало тъгата за гърлото,
души я,
но и прегръща
и внимава, трепери
да не изтърве
ни стон,
да не възпроизведе
ни звук

ЗАБРАНЕНО Е!

Мълчанието
единствено ни свързва.
Мълчанието
е фронтовата ни линия.
Мълчанието
е обща химера,
единствена близост, дистанция и бариера.
С мълчание
ще маркираш календара
ден по ден
дори края?

ОТЧАЯНИЕ!

Думите са викове
в пространсвото.
Думите са демони
с болни сърца.
Ще увредя
сетивата си!
Не мога повече
да ги побирам,
не мога повече
да ги складирам
в кашоните
на бившата си личност.

НО ТРЯБВА!

да съм нова, друга, различна
някоя,
някъде,
докато ти съчиняваш новата си азбука...