Счупени
Сънища
Сутрини
Мисли
Скъсани
страници
връзки
и близки
Конецът прогни.
Дъжд от мъниста вали...
едно-две-триста петдесет и три.
Подът се покри
с наниз от вкаменени сълзи.
Очите ми парят,
дъхът ми гори.
Сурова отрова,
на капки,
методично,
параноично
и лично
за пореден път
си вливаш ти.
Счупени
Сънища
Сутрини
Мисли
Мъртви
пространства
надежди
и близки.
Въпросът единствен,
замръзнал в гримаса,
разяжда, поражда, изпразва,
тежи и гневи.
Въпросът без отговор.
Безмълвието ти непоносимо боли...
Отиде ли си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар