- Здравей!!! Не ме ли помниш?!?
Взирам се през мигли в едро бяло лице, живи, но и лъжливи очи, плъзвам поглед като четка по извитите живописни вeжди и..., по дяволите, не откривам нищо познато, нито усмивка, нито бръчка.
- Ти верно не ме позна!?! - натъжи се лицето, Mахни 40 килограма, сложи малко повече черна къдрава коса и пак ме обичай!
Дързък, арогантен и нагъл, като винаги!
Психо!!!
Влюбена бях, да.
А ти ме чакаше по час на дъжда и ме прегръщаше плахо, сякаш всеки момент ще се превърна в мокро врабче и ще разперя крила да отлетя високо над града...
Времето обаче е отразяло моите крила и е изпило до капка твоята дивота...
Днес аз не те познавам, ти не ме обичаш.
С времето сме се маскирали - ти си чужд, аз - друга...
Няма как да се попълнят липсите.
Затова: Сбогом!
Утре може пак да се при-познаем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар