Isolation

Не ми говори!
Не ме търси!
Не ми пиши и не ми звъни!
Не искам никой да се взира отново в очите ми!
Не, не ми говори!
Млъкни!
Махни се!
Не заставай до мен в претъпкания трамвай!
Не дишай!
Не се движи по отсрещния тротоар!
Не ми отваряй никоя от твоите врати!
Не искам и стотинка от твоите пари!
Не можеш да ми купиш времето с хонорар и договори!
Не ме принуждавай да работя за твоите интереси!
Няма да инвестирам грам интелект и емоция
в твоите успешни процеси!
Не ме лъжи!
Кой си ти - лицемерен Господ
с факс, мобилен, хиляди лица, имена и адреси?
Не съм вече част от твоята реалност!
Не съм приложима,
не съм заменима,
ничия съм...
Крача бодро към ничия земя,
за да дишам отчетливо и свободно
и за да умра спокойно
сама.
Не съм длъжна да ти благодаря!
Няма нищо!
Рисувам си мислено тиха трева,
плаващи облаци
и самота...
Не издавай звук!
Ти нямаш форма, цвят и аромат в моя пейзаж!
В моя плейлист музиката е тишина!