Като изгубена в чужд текст, вдишвам запетаите и издишвам с точките. Въпросителните са нечии грешки, днешните ми граници. Въпросителните ме измъчват с любопитство и съмнения, че отговорите, пълни с хладна логика и пресметлива реалност, са абсурдни, празни, неискрени и неистински, повърхности и без знак за посока...
Текстът се продава на дребно. Кодирам страха и подозрението, че сме изгубили рецептата за формулата чистота...
С текста предавам и продавам не едро - теб, мен и другите...обещания за големите неща, малките радости, луксът и животът с усмивка по дължината на крака...
Текстът ме раздробява на частици, които съм допуснала да гравитират в нужните тоналности нормалност....
Текстът вече не е мен, задушава ме, управлява ме, унищожава ме
Добрата новина, уважаеми зрители, е че принтерната хартия се продава в пакет по 500.
Обичам белите листа - отразяват огледално всички онези неща, които никога пред никого не съм успяла да изрека..
към теб остана само едно - кога....?