думи...рисувам по паважа и стъпвам в ритъм с мислите си
изгубих фокус....грозно петно се стича на стената отсреща
няма цвят и аромат
изнасилена форма на нечия агресия
мълча...стискам до болка пръсти от студ
синьо-виолетово-зелено
болката жигосва с грозни петна тялото
последен билет намирам в джоба си
уморих се да пътувам сама
през прозореца влажна мъгла застила на капки града
пресичам на червено всички кръстовища
пуста неделя
знам че дори случайно вече не искам да те намеря
думи...думи...думи...думи...
под заглавие без смисъл
вдигам градусите до 120 удара в минута
ще изпаря дъха си, преди да изляза от дървената кутия
студен душ и вече съм нова
теб те няма
зад ъгъла любопитно се взират в мен чужди очи
целунах ги и отминах...