две думи:

"никога няма!"

CASE CLOSED.

очите си изплаках непробудени,
тревожно в сънищата ти надничах,
пропъждах те и пак се връщах
сама.
едва.
сега...
надеждите си непрокудени,
за да прегриза със зъби
или пък да спукам с мъничка игла?
няма нищо повече.
нито спомен, ни тъга.
обгръщам се отново в плаща
на собствената си тъма.
завийте ми в хартия, моля,
шепа свеж въздух и радостта!
ще мина по-късно някога
внимателно да си ги събера.
днес просто бавно ще затворя
всяка отвеждаща към себе си
врата.

.

Къщата, която се превърна в хълм.
Хората, които смръзнаха се в камъни.
Камъните във надгробни плочи...
и...пръстта, окаляла лицето ти,
и...кръвта, изпразнила сърцето ти,
ще събирам бавно в сънища и шепи,
за да погреба обратно цветето,
цъфнало погрешно в моята,
не в твоята чудесна зима.

final fall into story

You're not here
I'm not there
To live for to lie
Today I even don't care
The end is one step near
I gazed again in your fear
So...,that's it!
Farewell, my only friend!
Forgive me!
I'll try to forget!