ако потъна дълбоко,
отвъд границите на съня,
дали няма да се събудя
във влака
на път за града,
където ме посрещаш ти,
татко,
усмихваш се
и лодките превръщат се във кораби,
а езерото във пристанище

дали?

едва...

или?

Събуждам се
във влака
и не искам
да пристигам,
няма кой,
къде,
за какво
и кога
да ме чака.
Времето не спи.