...

моите болни послания
твоите мисли
ведри и чиисти
техните въпроси
и желания
тази вечер
се разминават
блъскат се
бягат
и чертаят магистрали
за пътя
по който
някой вече разказва
истории
рисува ги
тайно в листата
на селото
покрива ги
с кръв и
герои
във времето
докато
той беше тук
облечен в мрак,
друг беше там,
съблечен,
сънуван,
воюван
в бяла риза,
в бяла кожа
на змия.
Чия е тя?
Небето онемя...