четвъртък, 3 юни 2010 г.

Задушава ме!
Задушава ме
твоята тъга,
параноята,
хаоса,
болката,
истината
и
моята грозота.
Овързвам си
съмненията,
грешките,
лъжата,
самотата,
изкуствено усмихнатите им лица,
горчилката от блудкавост
във думите,
сирената за паника
в главата,
мълчанието, сбутано
във ъгълчето на устата...
Взривявам се!
Експлоадирам!
Не ме събирай!
Остави ме
да се разпилея
свободна
по
вятъра
...

Няма коментари: