Панелка с покрив,
облечен в кожа
на сребърна риба.
Едно, две, три...
двайсет и четири балкона,
осем етажа
и една нощна лампа премига.
Пуша, тропам, чакам...
Нищо.
Само луната,
без да я викаш,
пак и пак, и пак пристига.
Седемдесет и две паркирани коли,
четири пейки, две кучета
и едно преминаващо такси.
Шшшт!
Нито звук от стъпки.
Хиляда триста петдесет и две звезди,
отброени с пресечка от четири дни.
Четири дни плюс четири нощи,
умножени по четири за месец
и още по три по четири за година.
От плюс до минус безкрайност.
Кратни на осем.
Празни и погубени.
Прекарани в мисли за убиване.
Приключват с хапче за приспиване.
"Весела наука"!