Uno de corazones rotos, por favor!

Оранжево небе се оглежда в сиена печена море. Коралови рибки намигат откъм гърба, с едно цикламено и едно смарагдово око. Кимнах и двете очи се усмихнаха кратко, кротко, топло...
Мъж прехвърлил отдавна 60-те, на ръст и с присъствие на хитро 10-годишно хлапе. Погледна ме и с мигащия чифт очи и дойде. Последната му любов е разцъфтяла уютно до него в червено и зелено:
- Buenos dias, seniorita! - и денят наистина изгря.
- Me gustaría tener uno de corazones rotos, por favor!
- Más o menos?
Той се усмихна отоново. Протегна загорялата си жилава ръка. Разтвори пръсти - ветрило, слънце, цвете, птица. Сви я в юмрук и я постави отляво на мястото на моето сърце:
- Sólo usted puede elegir o perder el ánimo...Elige uno para mí, por favor! - в очите му се бе настанила есента. Красива, топла, щедра. Пространството се изпълни с мека светлина и някак странно упойващо с аромат на сладка презряла круша. В дланта му, голяма колкото палитра, се бяха подредили в дъгичка няколко различни по големина глинени сърца. Опаковах за него в хартия едно. Счупено.
В сиена печена море и оранжево небе, с коралови рибки, които ми махат с опашки и намигат игриво, ту с цикламеното, ту със смарагдовото си око:
- Adiós, señorita!Y gracias por el corazón!
- Adiós Picasso! Para nada!