and night...
Тъмно. Плътна е нощта.
Прозорец свети
в нарисувана глава.
Тъжно. Виолетово око
придремва кротко
в огромна сълза.
Тихо. Пусто. Глухо.
Оглушах от тишина.
Няма никой. Няма.
Никой без следа.
Стъпкана, провлачи
часовете утринта.
Няма време. Няма.
Нищо без следа.
Света изплю зад себе си
още една самовзривила се душа,
преди да се разтвори пак поредно,
за кой ли път, сред празнота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар