Нищо.

Мушичка пърха с крила,
дращи по прозореца с крачка
и изпада все по-дълбоко в паника,
че цветовете, които се оглеждат в очите й,
са неочаквано жестока лъжа.
Лъжа, която се продава
зад брилятно осветена витрина.
Лъжа, която отеква в болка
с всеки ритник и удар с глава в реалността.
В лъжа се оплита езика ти.
В лъжа се издави откровеността.
В лъжа умря дори унизена обидата.
Ти си никой - аз съм нищо...
Нищо към нищо
с конец и игла,
с твоята или моята ръка -
няма как,
не мога да скрепя.
Нищо. Без следa.
Не се обръщай!
"Не ме мисли!"
Зад гърба ти има само трупове.
Нищо и нищо.
Точка.
Животът на еднодневката приключи
в края на работния ден.
Точка сложи и след мен.