ято пеперуди прелетя край балкона...
една по една
пърхат с кафевите си мънички крила
безшумно
като в анимирана игра
долу - върволица - кола до кола
грохот, прах и нито една естествено усмихната душа
приковала съм очите си
вече безброй много дни
в релефа на изнасилена в розово стена
и си повтарям наум до полуда
Забрави!
Стига, моля те!
Спри!
Няма коментари:
Публикуване на коментар