Опитвам се да потъна обратно в онова старо, уютно и някак по-светло себе си, което за удобоство всички са се договорили да наричат "душа". "Следвайки много неща, изгубих себе си..." - изплаквам си фразата на Radiohead и вече знам, че е неизбежно. Всичко в този свят, освен минералите и растенията, реагира и е устроено като огромен и някак смешно случайно подреден механизъм от тръби, през които материята преминава от едно състояние в друго. Всички сме част от този случайно завихрил се процес и няма как това да не породи дълбокото съмнение, че понятия като "смисъл", "място", "приложение", "цел", още по-малко пък "душа", са всъщност панически опит да подредим все пак в някакъв приемлив вид живата стихия. Опитът си струва, само, ако се научиш как да изпитваш удоволствие и наслада от самата игра с мисълта, че правиш това...
"Don't panic! We all are made from stars."
Няма коментари:
Публикуване на коментар