a cup of coffee with you

When U have to talk, but don't want to...

windfall flowers

SUNday

a walk through Pernik

bridal

Зимата на моето недоволство

.

Взирам се в очите ти,
вслушвам се в пулса ти
и търся искрица желание...

призрачното ти тяло
трепери в страх и болка,
а зениците - пустота
като моята...

исках да ти дам
вяра и въздух, и обич, топлина, надежда и цвят, и шега...
прегърнах те,
за да не се разпадна
от немощ и рев

две крачки само
и си тръгвам оттук
сама...
извинявай за слабостта

.

Дефиниция

като натрапчива горчива мисъл живееш в мен
като въпрос и отговор невъзможен
като болка и лекарство, към които си пристрастен
като причина сутрин да се оглеждам и да презирам себе си
като единствено желание за близост и дистанция
като спомен и мечта
като еуфория, радост и тъга
като илюзия и истина

в теб припознавам себе си...

опитвам се грубо да те дефинирам,
за да се пречистя

не намирам сили да се освободя...
не искам и не мога

ще се наложи
напълно
да се саморазруша...