Градът е звезда от безкрая
Под стъпките върти се земята
=.=.=.=.=.=.=.=>>>
Пътувам
и не виждам думите в прозореца
Небето
е изсипало звездите си,
като мъниста в черен воал
Вятърът
се сплита в косите ми
и приспива мислите
Събирам
сенки и погледи,
разминават се с моите
Пътувам
толкова отдавна към очите ти
Звездите
в тях отразяват моята тъмнина
Мога ли
да сънувам музика,
скрила лице
в твоите ръце?