петък, 4 февруари 2011 г.

Всемирната човешка

Разпадам се във тишина.

А трябва да ви разкажа.

А трябва да изобразя,

трябва да ви покажа,

да подредя някак

световния мир,

гражданската война,

десет думи за революцията,

за непримиримоста,

още толкова за красотата,

за лукса,

щастието,

любовта

и успеха,

една рецепта за Мис Дупница,

за Мисис Перфекта,

за Мистър Ракета...

рецепта-диета,

лайфстайл диета,

лайфстайл...

За Холивуд, моля, два

билета!

Два билета за кораба,

за самолета...

И...ГЛОБА!

Глоба в рейса.

Две спирки преди моята.

Две спирки преди твоята.

ПЕРФОРИРАШ???

И...нямаме среща с теб.

Ние не живеем заедно.

Не мислим в една

посока.

Реалността не е така

жестока.

Просто седим и гледаме

в една точка.

Пресечна точка

на привличане.

Пресечна точка

на отричане.

На действителността.

На себе си.

На теб и мен.

На радостта,

случила се странно

някой хубав ден.

На живота по принцип...

Купчина л...на.

Разжалвани отдавна чудеса...

Ще я изтрия!

Не мога повече!

Почти не дишам!

Преглътни я ти,

ако можеш!

Прегърни я топло...

Всемирната човешка

самота.