В градския аквариум
се капсулира нищета.
Няма мисъл вътре -
бедни хора,
с празна обща глава.
Душата им
евтино щастлива
препуска, вози се, крещи,
от страх и смях умира
на влакчето на ужасите,
на виенското колело,
на стрелбището на панаира.
Наоколо мирише
на линяло,
разхождат се
чифт мокри чорапи
и турски сандали,
обсипани в сваровски
в комлект с чанта, колан, гащи,
с майонеза и кетчуп поляти.
Душата на розите
през нощта тихо се прибира.
Тяхната се потапя
в аромата на сръбска скара и вкисната бира.
Точно тук някъде
и романтиката,
и патриотизма,
и революцията им
умира...
Градският аквариум
ме капсулира.
От тази сутрин в 9
градският аквариум
ден след ден
бавно
и трайно
фалира.
Градът...
с празен портфейл се прибира.
Градът умира,
а народа дреме на сянка
под отсечен орех
в прах и кал
на буренясала платена полянка.
Досада, ленност и страх
се разлагат в душите им
от началото до края
и обратно
между слепите улични лампи
на затворената магистрала.
Мир!
Мир на праха им!
Няма коментари:
Публикуване на коментар