събота, 25 юли 2009 г.

Have a wake?

Счупени
Сънища
Сутрини
Мисли

Скъсани
страници
връзки
и близки

Конецът прогни.
Дъжд от мъниста вали...
едно-две-триста петдесет и три.
Подът се покри
с наниз от вкаменени сълзи.

Очите ми парят,
дъхът ми гори.
Сурова отрова,
на капки,
методично,
параноично
и лично
за пореден път
си вливаш ти.

Счупени
Сънища
Сутрини
Мисли

Мъртви
пространства
надежди
и близки.

Въпросът единствен,
замръзнал в гримаса,
разяжда, поражда, изпразва,
тежи и гневи.
Въпросът без отговор.
Безмълвието ти непоносимо боли...

Отиде ли си?

Няма коментари: