"Знаете ли, да се научиш да живееш е винаги нарцистично : искаме да живеем колкото изобщо е възможно, да се спасим, да упорстваме и култивираме всички тези неща, които безкрайно по-големи и мощни от нас, при все това са част от това малко “аз”, което те надхвърлят от всички страни. Да искате от мен да се откажа от писането, което ме е формирало, от това, което толкова обичам, това е да искате да умра. В тази вярност има един вид инстинкт за съмосъхранение. Да се откажеш поради трудност при формулировката от една гънка, от един парадокс, от едно надбавящо противоречие, защото това няма да бъде разбрано или по-скоро, защото този журналист, който не знае как да го прочете, който не знае да прочете дори заглавието на книгата, вярва, че разбира и че читателят или слушателят няма да разбере повече от него и че системата за отчитане на зрителския интерес или неговото препитание ще пострадат, това за мен е неприемлива гадост. Това е сякаш да се иска от мен да се примиря, да се подчиня – или да умра от тъпота."
Жак Дерида
Le Monde, 18.08.2004
Няма коментари:
Публикуване на коментар