неделя, 14 октомври 2007 г.

Вярвах в красивите неща,
търся теб,
чакам в тишина.
Всичко, което бих могла,
пазя в мен,
преди да саморазруша.
Стъпвам тихо през ноща,
приспивам светлините на града.
Събуждам пак в бавен ритъм деня,
премълчавам всички споделени неща.
Пазя теб
в диаметър, изпълнен с пустота.
Малки стъпки музика,
мисля теб,
рисувам есенни листа,
на стена, изстинала в сянка
тишина.
Взирам се до болка
в собстваната си тъма...

Няма коментари: